Днес 8 февруари 2013 г. щеше да навърши 83 години

Той е български писател, автор е на книгите със стихове :

"Бързат потоците"/1991 и 2002/, "Валсът на сатаната"/1996 /, "Пантеон на юдите" /1999/, "Америка империя на сатаната"/2004/.

На този ден ако беше сред нас, той би рецитирал стихове и пял песни с чаша бира в ръка.

***

Всеки се кае,

всеки в главата се чука.

Гневно повтаря: - „Точно така е!

Ах не бих стигнал дотука!...

Можеше - казва -

можеше друго да стане...

Ах, правилата който не спазва,

по най-касапски заклан е!...

Адът на Данте

бяла варница изглежда!...

Няма го Данте, Данте педант е

той е изгубил надежда.

Ние, обаче,

чакаме все със надежда.

Смеем се даже, никой не плаче, -

имаме път, що извежда...

***

Дните престанаха да се търкалят...

Стигнах дъното на пропастта...

Кучешки аз не помислих за пая...

и не затворих уста....

Някъде виеше вълк към луната

в треперещата студенина.

И той е „персона- нонграта"

но не изкупува вина...

Заскрежен вятър във гръб ме соли,

но престанах да бъда овца...

И слушам вълк как се моли

във името на Отца...

АРИЯ НА СВОБОДАТА

За свободата няма ария,

но нека туй да е беда,

защото никога в България

не е царяла свобода.

Върхушка са били охолните -

опирани един о друг.

А глупаво самодоволните

въртят във хитрия си кръг.

Но нека знаят тез със вилите,

че бог за мъст ни е родил...

В родината на богомилите

не е било без богомил...

ЕСКАЛАЦИЯ НА ЕГОИЗМА

Набави си всичко и има

във къщи уют и комфорт.

Спокоен в студената зима

пред нас е доволен и горд.

С вой тропат виелици страшни,

щастлив е той в частния дом

всред свойте потреби домашни,

всред своя богат гастроном.

Жив начин практичната мисъл

как става веществен ескиз!

„Един за всички!" - кой беше писал -

престана да бъде девиз.

И станаха хората дребни ...

Залиня духът - исполин,

в стремежа за вещи потребни,

в борбата за собствен комин.

СТИХЪТ

Стихът високо превъзнася

човешката ни доброта

и вдъхновено ни пренася

на съвършенството в света.

Пренася ни и населява

по склоновете на Парнас,

където вее древна слава

и истината е на власт.

И тази непристъпна крепост

вовек не ще се разруши..

Ще слушат лирика и епос

неосквернените души...

Ще слушат, за да ни обгърнат

със обич и със топлота...

Но никога не ще възвърнат

изчезващата доброта...

****

На път с колите в диалог

и в шемета на скоростта

с Трабанта съм шосеен бог

натисна ли до край газта.

Такава лодка Магелан

не е съзирал в своя път

политам и Светът е смян

в мелодията на духът.

А пеят гумите в квартет

с бензинов и асфалтов глас

.Ще пропътувам този свет

и ще се върна пак при вас.

Поклон пред светлата ти памет, дядо!