На днешния ден честваме  Годишнина от смъртта на Васил Левски, обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) през 1873 г.

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски е роден на 6 юли (стар стил) 1837г. в гр. Карлово. Организатор е на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет, български национален герой.

На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците. Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета).

Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски.

Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си така, че да не издаде някого и организацията.

Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г.

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.  Точно пет месеца преди да навърши 36 години.

Думите на Иван Вазов поразяват всяко БЪЛГАРСКО сърце:

"Окован и кървав, в тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенание,
не издаде в мрака туй гордо страдание!
Смъртта беше близо, но страхът далеч.
И той не прошушна предателска реч.
И на вси въпроси — грозно изпитание —
един ответ даде и едно мълчание,
И казваше: „Аз съм Левски! Ей ме на!”
И никое име той не спомена..."