ГЕОРГИ ВУЧКОВ             
 /1930 – 2004/        

   Роден на 8 февруари 1930 г. в с.Студена, област Перник.
   През 1948 г. завършва строителен техникум “Христо Ботев” – София. Учи в Народното военно-въздушно училище – Враждебна. Следва във ВИФ и СУ “Св. Климент Охридски” - българска филология. Работи като изструктор и треньор по лека атлетика и дисциплина ”овчарски скок” във физкулт. д-ва”ЦДНА” и ”Славия”/1954/ ; треньор в БСФС Перник – ”Металург” и в ”Миньор” до /1970/, учител по физкултура в Перник - V гимназия, Минен техникум, Техникум по облекло, XI основно училище и в село Слишовци, Трънско до пенсионирането си.
                  Автор е на книгите със стихове : “Бързат потоците”/1991 и 2002/, “Валсът на сатаната”/1996 /, ”Пантеон на юдите” /1999/, “Америка империя на сатаната”/2004/.
             Умира на 19 август 2004 година.
През 2010г се навършват 80 години от рождението му. В негова памет, роднините му решиха да публикуват някои от неговите стихове.
           
Георги ВУЧКОВ
 
 
НАД ТЕЗГЯХА
 
Цяла вечер той пи, декламира
и накрая отпусна глава.
Сякаш удар на остра секира
беше сторил внезапно това.
 
Отведнъж онемя механата.
Като труп го изнесоха вън.
Разрида се над нас тишината,
спря на тоста спокойния звън.
 
Но във тази критична минута
и във този нечуван антракт,
някой викна: Танцувай със шута!
И заскача без ритъм, без такт…
 
Скачай!...Времето тук е крилато
и шишето - плавателен съд.
Ще изплуваш ли сам това блато,
где затъваш за хиляден път?
 
   1963 г.
 
 
+++
 
В онзи ден, когато сътворен
бил от Господ най-вещо света,
сам Адам, всред ангели смутен,
скрил във длани свойта голота.
 
Дълго той премръзнал, натъжен
молил за костюм светия трон.
Никой го не чувал. Този ден
той прекарал сам и без подслон.
 
Дяволът хуманност проявил,
дал му всеизвестния си плащ.
После го нахранил, приютил
и му казал: - „Ти си вече наш!”
 
И до късно, казват, през нощта
давал наставления със страст…
Затова все дяволски неща
хората извършват оттогаз…
 
Студена, 1954
 
 
+++
 
Капчукът пее! Пролетта
навярно скоро ще настъпи.
Виж! Облаците на места
разкъсват белите си кърпи.
 
Южнякът духна изведнъж,
запя над върхове, оврази…
Наместо сняг, пороен дъжд
ще се изсипе на талази.
 
Просторът в миг ще е смутен,
светкавица ще се извие
и току-виж след някой ден
със цвят земята се покрие.
 
Капчукът пее! Пролетта
навярно скоро ще настъпи
и най-красивите места
на влюбените ще отстъпи…
 
+++
 
Всяко чувство има своя жрица,
всеки влюбен – скитнишки живот.
Не разбра ли, любовта е птица, -
не търси към нея път и брод!
 
 
Пак е пролет ласкаво-златиста,
светят багри, пее влюбен дух,
и ме среща неподкупно чиста
любовта със светлозарен дъх…
 
Пак е пролет! Аз съм феникс-птица,
възкресен във клони и листа.
И кълва от златна огърлица
едрите зърна на любовта…
 
София, 1966
 
 
СТИХЪТ
 
Стихът високо превъзнася
човешката ни доброта
и вдъхновенони пренася
на съвършенството в света.
 
Пренася ни и населява
по склоновете на Парнас,
където вее древна слава
и истината е на власт.
 
И тази непристъпна крепост
вовек не ще се разруши…
Ще слушат лирика и епос
неосквернените души…
 
Ще слушат, за да ни обгърнат
със обич и със топлота…
Но никога не ще възвърнат
изчезващата доброта…
 
Студена, 1970
 
ПОСИНЯ ЧЕРВЕНАТА МУ РИЗА
 
Посиня червената му риза,
прекипя и класовият  гняв.
И видяхме с яснота стриптийза
на новодепутатския хайлаф.
 
Родината-майка ни пресвята,
за едни е майка – за нас не.
Ражда изтърсаци по нивята,
а в града – законни синове.
 
Ние сме обаче по-етични!
Нашите усмивки са слънца!
И ще си останеме първични
бедни и заварени деца.
 
1967-1991 г.
/”Нов пернишки вестник”/