Студена побеля от взривове и гняв. "Удариха ме отзад. По главата, силно и веднага избягаха. Аз паднах на земята с торбите - така, както бях тръгнал за хляб." Полковникът в оставка Мишев разказва как е бил нападнат една сутрин, когато отивал до магазина. Той е един от хората, които живеят в пернишкото село Студена, чиито жители тези дни се заканват да блокират новата магистрала към Гърция. Неговото семейство и другите хора от инициативния комитет "Да спасим Студена" са тормозени и даже палени няколко пъти. И всичко това, защото студенчани искат да затворят незаконните кариери покрай домовете си."Не се живее тука, момче! Животните вече тревата не искат да я пасат. Тревата е побеляла като косата ми. Като заколиш животно, и от червата му излизат едни бели твърди фитили..." Дядо Седефчо фъфли и се чуди - на стари години няма вече къде да отиде, а в селото чешмата му е пресъхнала. От взривовете е. Водата бяга от взривяванията в кариерите - единодушни са селяните.През 1976 година в пернишката планина Голо бърдо се отварят няколко стари варници - за добив на вар и баластен материал. Студенчани казват - идеята беше да съберем материал от планината да си направим улиците. Но доломитът се оказва качествен и край селото изниква първата кариера - от нея се добиват днес камъните, полагани под асфалта на софийското Околовръстно. Дядо Седефчо казва: "До идването на демокрацията се търпеше - една кариера беше, имаше хора от нашите работеха на нея и взривяваха рядко. Сега е ужас."На мястото на няколкото хълма покрай Голо бърдо има изровени дупки с космическа големина. Не е ясно кое е кариера, кое е свлачище. С километри разходката е като лунен пейзаж. Дори в неделя опашката от камиони може да бъде преброена - за 5 минути минават десет пълни тридесеттонни камиона. Работи се много, то за това е пушилката - ама покрай едната законна кариера работят още петнайсет. А контролните органи у София си правят оглушки, убедени са селяните.Пред камионите наредени на опашка са се строили екоактивисти от "Зелените тигри". Децата спират камионите, излизащи на магистралата, но след като десетина шофьори се примолват - след малко ги пускат. Устроили са си бивак и се опитват да протестират. Отделно от тях пък селяните са се събрали пред църквата - нищо че ръми дъжд. "Около двеста човека седим и чакаме някой да ни чуе. Това е геноцид, върнете ни Студена - обаждат се от всички страни. - Като гръмне взривът, и над селото се образува гъба от прах. Ние дишаме този прах, живеем в него..."На предложението да напуснат селото и да се върнат в София десетките пенсионери веднага се разбунтуват и викат "ууу". "Ние имаме имоти тука, ние сме родени тука - в София и Перник само сме работили, но винаги сме живели в Студена.""Аз ще ви обясня какъв е проблемът - представя се Венера, местна жителка на средна възраст. - Когато връщаха земите на хората из цялата страна, нашето землище го позабравиха. Някой си изигра добре играта в София и нашите земи днес още не са върнати. Но за сметка на това именно нашите ниви ги яде багерът...!""Мамка им, откраднаха планината, да им приседне дано", чуват се невъздържани възгласи. Венера продължава: "Сега и да си искаме нивите - вече няма какво да получим - изгребани са до дъно, не им стига, че изкопаха бърдото, ами и дълбаят към центъра на земята... Искаме си здравето. Да ни върнат живота!"Дъждът се засилва - някой отваря малкия селски храм и всички влизат вътре на сухо. "Искам аз да разкажа - взима думата Кръстана Мишева, жената на бившия полковник Мишев. - Нашата трагедия е голяма. Децата ни вече не искат да идват на село. Вече два пъти ни палят автомобилите. И не само на нас - на още хора от комитета. Седим си да вечеряме и по едно време - такъв звук - фъзззз - и гледам - тойотата на децата гори отзад. Намериха пластмасова бутилка пълна с нафта. Не намериха кой я е сложил. И внучката вика: майко, няма да идваме вече - не ни е спокойно тука. А нали затова сме си направи вили - да дойдат децата да си починат. На още пет места палиха по селото. Който надигне глас против кариерите, или го бият в тъмното, или го палят. А полицията знае само едно - неизвестен извършител. През пролетта дойде жандармерия - спряха да бумтят за няколко дена. При омбудсмана ходихме - неговото заключение е, че кариерите отдавна трябва да спрат да работят. Но после пак почнаха. Покрай законните и незаконните. Няма край тая работа. Дано им приседне. Друго не остана за крадене в България, та сега вече крадат директно от природата..."Хаосът е сериозен - всеки иска да каже нещо. Селяните крещят: "Нека да им е хак тия милиони, които изкараха от нашето село и от нашите ниви. Ние знаем, че тоя чакъл, дето го крадат, отива не само за пътища - отива и за сгради, и за бетон. Ама то ще им се върне - нашият доломит не става за сгради. А е паднала нова сграда в София - да знаеш, момче - с нашия камък е строена..."Стъмва се. Старият полковник надълго разказва за битката си срещу кариерата. Тукашният кмет само вдигал ръце и викал - не знам, не знам. Понеже полковникът е разузнавач, бивши негови военни другари и колеги го питали има ли нужда от помощ. Сам ще се справя, отсякъл полковникът. "Вече не се разделям с пистолета си. Нека се опитат пак да ме палят. Кариера в Студена няма да има. Или тя, или ние!"По тъмните улици на селото се разотиват черни недоволни сенки. Дъждът се усилва. Белият цвят на напрашените храсти покрай пътя се умива леко и става приятно зелен. В Студена така живеят. "Така живееме, повикаме, повикаме - а взривовете ни заглушават. Няма кой да ни чуе. Държавата няма уши и очи. Има само уста да лапа - въздъхва дядо Седефчо и си тръгва, докато кашля. - Утре пак ще гърмят, ами добре че вали дъжд, да не им дишаме", казва дядото и се прибира в къщата си. До другия ден, до следващия взрив.

Репортаж на Мартин Карбовски