Историята на ОУ „Васил Левски”
В далечната 1800 г. един монах от с.Студена открива в малката черква килийно училище с няколко ученика. Историята не е запазила името му, но значимостта на делото му е безспорна. Децата, обучавани от него пишели върху пясък или с дървена пръчка, а когато изучели азбуката започвали да пишат с пачи или орлови пера, но вече с мастило. Целта на монаха била да подготви свещенослужители, които да проповядват християнската вяра на български език. Но Монахът-учител пробудил и родолюбие, и жажда за свобода у своите възпитаници, което накарало турските власти да затворят училището. И не само това...
Турците наредили да бъдат заличени ликовете на българските царе, иконописани в строената през периода 1225-1250 г. църква Нещастия сполетели жителите – около 1812 г. върлувала епидемия от чума и холера. Много хора си отишли от този свят, а един от тях бил и учителят...
Силата на вярата
Останал жив само един ученик и той продължил делото. Училището отново било отворено вследствие протестите на местното население , жадно за четмо и писмо. През 1828 г. поп Стойко Чамурков възобновява традицията на учебни занимания в църквата „Свети Георги „.Проповядвал и свобода, заради което бил хвърлен в затвора.
Към 1830-1832 г. учител става поп Лазар, завършил училище в манастира „ Света гора”.Уважаван и ценен от местното население, той привнася нови предмети в обучението и освен писане и смятане, запознава учениците с история и география. Създава комитет сред местното население, който да събира средства за построяване на нова църква и училище.
През 1843 г. в с.Студена идва първият цивилен учител – 25-годишният Атанас Михайлов от Самоков. Воден от вярата в силата на просвещението, той провежда учебни часове в частен дом – в къщата на Иван Ръсин в Чифлик махала. Макар че десетината деца, посещаващи заниманията по четмо, писмо, вероучение, смятане и география са старателни, турците възприемат с подозрение новия даскал. Привикват го в конака заради бунтовната му дейност, но той избягва. Включва се в редовете на българската емиграция в Румъния...
Годината 1845
Построена е сградата на училището – едноетажна, добра за времето си. Силно се увеличава броят на учениците. Оформят се така наречените отделения. Първи учители са Филе Вучков, Захари Каназиров, Заре Лозанов, Стоян Рулев, зографът от самоковската школа Коста Антикваров.
От следващата година училището вече е прогимназия, третата селска прогимназия в България.
След Освобождението – 1878
След 1907 г. училището става смесена гимназия. Към него се откриват V , VI, VII отделения, които по-късно се наричат класове.Тук вече идват да се учат деца от Перник, Мошино, Църква, Драгичево, Кладница,Крапец, Боснек, Чуйпетлово, Кралев дол и др. Село Студена става център на богата просветна и културна дейност.
Патрон на училището
От 1924 г. патрон на училището е цар Борис III , но през 1944 г.за патрон е избран Васил Левски. От тази година училището става основно.