Резерват "Острица"
Ботаническият резерват "Острица" в планината Голо бърдо е една от най-старите защитени територии у нас, обявена през 1943 г. за народен парк, с цел запазване на ценни растителни екземпляри с голяма научна стойност. Площите и статута му са променяни многократно през годините. Сега е "поддържан резерват" с площ от 134,6 ха, определена със Закона за защитените територии.
Връх Острица е изграден предимно от варовикови скали. На територията на резервата могат да се видят различни скални образувания. В резерват Острица, по склоновете на връх Острица, се срещат скални свлачища и каменни сипеи. Южните склонове на резервата са почти изцяло покрити със скали. Ботаническото разнообразие е най-добре представено именно в южните ерозирани склонове.
Уникалното растително богатство в резервата се дължи не само на климата и далечното геологично минало, но и на планинския варовиков карст, който предлага на растенията изключително благоприятни условия за развитие.
Последните проведени научни изследвания показват, че в поддържан резерват "Острица" има 453 растителни вида, от които 5 български и 37 балкански ендемита. От тях 16 са защитени по Закона за биологичното разнообразие, 23 са включени в Червената книга на България, 2 вида са включени в Бернската конвенция, 4 вида-в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси /IUSN/, 18 вида - в Конвенцията за търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна /CITES /
На първо място трябва да се постави емблематичното за неговата територия урумово лале. То е наречено така от австрийския ботаник Хайек, на името на неговия откривател - видния български ботаник Иван Урумов. Освен с жълти, то се среща тук и с червени цветове. Най-голямото находище на Урумово лале е местността „Лалкото”.
Не по-малко интересни и красиви са урумовия лопен, сръбското звънче, златната раменка, райхенбаховата перуника /вилмотианов клин/ и др. На територията на резервата се срещат над 150 вида билки, от които 9 вида са редки, защитени със специални разпоредби по Закона за лечебните растения. Красив техен представител е пролетния горицвет.
От ранна пролет до късна есен по склоновете на резервата пъстреят цветовете не само на тревистите, но и на много дървесни и храстови видове - мъждрян, мукина, черна калина, смрадлика, ниско бясно дърво, обикновен дрян, обикновен люляк и др.
Поради малката територия на резервата, както и поради силно разчленения релеф, броят на видовете животни не е голям. Въпреки това е установен значителен брой редки животни, както и видове, които представляват интерес за науката. Резервата обитават 74 вида гръбначни животни. Четири вида от птиците, срещащи се в резервата, са с висок природозащитен статус в Европа – козодой, горска чучулига, въртошийка и градинска овесарка. Установени са стенен гущер, карпатски скорпион, червена горска мравка и други.
Това "бранище" на българската флора се опазва в съответствие със Закона за защитените територии. В него се допускат посещения с научни и образователни цели, след писмено разрешение от Министерството на околната среда и водите. Той може да бъде обект и на познавателен туризъм, според предвидените в плана за управление маршрути по определени туристически пътеки в буферната зона на резервата. Предвижда се и изграждане на информационно-посетителски центрове в Перник и Радомир, както и информационен и контролен пункт в туристическите хижи "Орлите", "Кралев дол" и "Славей", намиращи се в подстъпите към резерват.