Днес, 1 юни, честваме Международния ден на детето. Празникът се отбелязва  в много страни по света и води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, състояла се в Женева през 1925 г.

В България през 1927 г. е издаден указ на цар Борис III за отбелязване на Ден на детето през втората неделя след Великден всяка година.

Голямата популярност на празника у нас идва от обявяването на първи юни за Международен ден за защита на децата с решение на сесията на Международната демократична федерация на жените през ноември 1949 г. в Москва. Година  по-късно 1 юни за първи път е честван едновременно в 51 страни по света.

На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата, но датата не е повсеместно възприета, въпреки че остава и се отбелязва като празник.

На 20 ноември 1959 г. Генералната асамблея на ООН приема Декларация за правата на детето, която провъзгласява равни права на децата в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие независимо от цвета на кожата, националната принадлежност, имущественото състояние и др.

Декларацията призовава родителите, обществените организации, правителствата да признаят правата на децата и да съдействат за тяхното осъществяване.

Последните тенденции показват, че в България започват да се раждат повече деца. Затова:

                               Честит празник на всички деца

                               и на всички възрастни, успели да

                               съхранят в себе си по нещо детско!

                               Безгрижно детство и много щастие!

                               И не бързайте да пораствате...

                              Детство мое, реално и вълшебно,

                              детство мое, така си ми потребно.

                              Все се мъча света да обърна,

                              яхнал пръчка при тебе да се върна.

                              Пак в юмруче ръждив петак да скрия,

                              пак със кучето да вдигна олелия,

                              пак с пипер да поръся филия

                              от хляба чер.

                              Детство мое, на ръст едноетажно,

                              детство мое, за мен така е важно,

                              щом студено ми стане да мога

                              да си взема от детския огън.

                              Все се мъча света да обърна,

                              яхнал пръчка при тебе да се върна,

                              всеки ден по една дяволия

                              да е от мен...