Курбан в Студена

Курбан в Студена

Текст и снимки: Галина Рулева

Селският курбан! Събитие, за което се говори дни наред. Събитие, което си има история. Място – пернишкото село Студена, местността „Света Богородица” – родово наследство на фамилията Рулеви, а курбанът на Света Богородица го прави Виолета . Между храсталаци, камънаци и дървета се гуши стар каменен кръст, оброк кой знае откога попаднал тук. За историята му може само да се гадае. Участниците в курбана всяка година стават все повече. Летописци също... може би, според случая тук винаги се разказва по някоя интересна история. Летописите между другото са задължителни, защото на няколко метра е паметникът на културата от времето на Кракра Пернишки - църквата „Св. Георги Победоносец”. Неотдавна шефът на Историческия музей Божидар Димитров намина да я види, заедно с храма „Св. Архангел Михаил” с идеята как до тези култови архитектурни бисери да стигнат и пари за реставрация, и хора, които да им се възхитят. Преди освещаването на курбана, гостите оставят по едно цвете и дребни монети на оброчния кръст и кроят планове да вдигнат тук параклис.
В православната църква курбаните се правят за различни празници и поводи, особено когато човек е преминал някакво премеждие. За Света Богородица се коли овца. Агнетата са по Гергьовден. Майсторът на овчия курбан е Ванко, специалист по отглеждането на овце. Неговото свещенодействие край казана започва още в ранни зори. Голямо рязане на зеленчуци пада, защото тук не признават курбана само от сварено месо. Цялата лятна градина е представена в този кулинарен театър – домати, чушки,включително и люти, моркови, лук, праз, билки – мащерка, риган, босилек, магданоз... бутилка олио, почти бутилка ракия, за да не се усеща овчата миризма, а само букета от подправки. Ванко изненада гостите и с цяла тенджера домашно овче мляко, което има поне два пръста жълт каймак. Неотразимата пита на Виолета е с вкус на прекрасен козунак, а за баницата с козе сирене и домашни яйца се носят легенди.Питата се замесва с килограм и половина брашно, 4 яйца, 4 чаши прясно мляко, мая, лъжичка сол и лъжичка захар. Тестото се оставя „да отпочине”, след което се разделя на парчета - една по-голяма топка за средата и няколко малки около нея, размесва се отново, оформя се в тавата и се оставя на топло да втаса. В средата се оформя кръст с помощта на нож. След което се намазва с жълтък и се пече в умерена фурна. При точене на корите за баницата, задължително в кухнята трябва да е по-топло, за да не се късат при разтегляне.
На такива празници основно място на трапезата заемат хлябът и виното. Всеки гост носи хляб, пита, погача, а вкусовете и майсторлъка са най-различни. В Студена не наблягат на виното, а на ракията. Може би защото е високо, гроздето не се чувства уютно в планината, сиреч – няма си подходящ „тероар” и трудно узрява. Асми има във всеки двор, но гроздето отива в казана за ракия. Може би най-популярни са джанковицата, сливовицата, а напоследък ябълковата и дюлевата ракия.
На леля Драга погачата е поръсена с маково семе и отдалече ухае на препечено, питата на братовчедката Роси е от четири части във формата на кръст, съседката Захаринка е приготвила содена питка, а Катя Стоилова изненада с оригинална пита от картофи, кайма и кашкавал.
За тази вкусотия са необходими 500 г кайма, 500 г сварени и намачкани картофи, 300 г гъби, 1 глава нарязан на ситно лук, 2-3 скилидки чесън, 2 нарязани на ситно кренвирша, 2-3 кисели краставички – и те нарязани на ситно, 2 яйца, няколко парчета кашкавал, нарязан на ивици или настърган за поръсвмане, чер пипер, кимион, олио, сол. Всички продукти се омесват с яйцата и подправките. С олиото се намазва подходяща тавичка и сместа с леко притискане се оформя като пита . Пече се около 45-50 минути при 200 градуса. Пет минути преди да се извади се добавя кашкавала.
В разнообразието от баници не липсваше тиквеник, а леля Кана впечатли със специална пита- може да се нарече и тутманик с орехова плънка. Тестото се замесва от килограм брашно, 2-3 яйца, малко сол, захар, олио и лъжичка оцет. 200-300 грама счукани орехи са необходими за плънката. Като втаса тестото, се разтегля на голяма дебеличка кора, която се намазва с олио и отгоре се поръсват орехите. Може да се добавят парченца локум или малки захаросани плодчета. Придърпва се, за да се навие и след това се завива в кръг в намазана с олио тава. Оставя се на топло да втаса, намазва се с жълтък и се пече около 40 минути. Честно казано, след няколко часа истинско чревоугодничество, дъното на казана все още не се виждаше, та каквото беше останало се прати за отсъстващите роднини и приятели. След този летен курбан за Света Богородица, последва есенния – за Архангел Михаил. Отец Ангел първо събра на служба народа в църквата, а в църковния двор пращеше огън и от казана из цяло село, та до магистралата, се разнасяха камбанен звън и благоуханията на курбана. Вярващите бяха нахранени с подобаваща тържественост и смирено палеха свещи за здраве, късмет и плодородие – така, както се е случвало преди, и по преди... и още много лета.